Малко математика, да видим как стоят нещата на Т2.
1. Гейтове: 12 броя, при 1 час за престой на самолет и 200 пристигнали/заминали пътника прави 20 млн. души годишно за 12 часа пълно натоварване в денонощието и 12 часа престой. (Не ми се смята капацитетът на тоалетните, но иначе въпросът е важен.) Приемаме, че всеки гейт е разчетен да може да събере 200 пътника преди качване без да си ходят по главите един на друг.
2. Багажни ленти. Имаме 4 броя, което при споменатия режим прави една единица багаж на всеки 6 секунди на всяка лента - напълно възможно (ако всеки пътник има 1 бр. чекиран багаж). Мястото в багажното е интересен въпрос, защото това натоварване предполага 800 души едновременно; при 1 кв. м на човек с куфара му, може и да стане тесничко. Ако някой минава оттам с рулетка в ръка, да премери

3. Чек-ин. Имаме над 20 гишета с по 2 работни места, което при прави към 90 секунди на пътник - прилично (особено предвид self check-in и в перспектива - self luggage drop-off).
4. Секюрити. Имаме само 4 рамки, което при същия пътникопоток заминаващи прави 10 секунди на пътник - крайно недостатъчно. Тук има значителен bottle-neck, който и сега е видим. Другият е липсата на място за опашка между ескалатора и рамките.
5. Граничен контрол. Имаме поне по 8 работни места на пристигащи и заминаващи (като на пристигащи има и 3 електронни гейта), което са 20 секунди на пътник. Малко е натегнато, но ако започнем да прилагаме едностранно шенгенските правила, няма да е огромна драма.
И така, бърза проверка показа какъв реален капацитет може да гони Т2 и къде му е слабото място в момента. Така че цифрата 2.8 милиона пътника годишно е изсмукана от пръстите.