Понеже успях да направя 4-5 полета през LTFM напоследък, викам си, да разкажа какво видях - може да е полезно на останалите, пък и друг май досега не е разказвал за летището, поне откак работи на пълна пара.
Ще гледам да почна с по-хубавите неща:
- Много е голямо. Наистина. От центъра на терминала до крайните гейтове - 15 мин. ходене. Има бягащи пътечки, естествено, но и с тях времето е бая. Терминалът открай докрай - още толкова. Но пък място поне има. Терминалът всъщност е една голяма сграда с форма на правоъгълник, от чиито краища излизат пирсовете с гейтовете; така се получава нещо като буква Ж, но без средната долна чертичка.
- Гейтовете са номерирани с букви и цифри - югозападният пирс е А, следващият по часовниковата стрелка B, после има гейтове C на самия терминал, пирс D, гейтове E на самия терминал, пирс F (София обикновено се обслужва оттук) и накрая пирс G, който е само за вътрешни полети.
- Някои гейтове са двойни, напр. F6 и имат допълнителна буква A/B. На такъв гейт могат да се обслужват или един wide-body с два ръкава, или едновременно два narrow-body, всеки с по един ръкав. Добре измислено и работи на практика.
- Дестинациите със специални изисквания за безопасност (САЩ, Израел) си имат отделени няколко гейта с допълнителни вътрешни скенери и остъклена стерилна зона за пътниците (примерно, F1, F3).
- Самият терминал не се отличава със сложна архитектура - всъщност, грамаден правоъгълен хангар, но добре изполван. Вътрешно пространствата са отворени, има внушителна поредица магазини плюс един общ duty free по цялата дължина на сградата. Естествено, всичко свети, мига и пляска - но пък е симпатично. Терминалът има доста естествена светлина, което е добре, и приятно се прелива към изкуствено осветление вечер. Въпреки това е доста утилитарен и не може да се сравнява не само с по-добри образци от Азия, но дори и с по-красиви екземпляри от Европа- примерно, с великолепния терминал в Анкара, където целият първи етаж е огромно езеро (!).
- Чакането по опашки е минимално. Типично се чака до 5 мин. на входа (при до 10 на "Ататюрк"), до 5 мин. за граничен контрол (на "Ататюрк" твърдо бяха 15 мин. и повече) и до 5 мин. за проверка за безопасност (при до 10 на Ататюрк"). Тук напредъкът е видим и означава, че пристигане 60 мин. преди полета (ако нямате багаж за регистриране) е напълно възможно и безрисково.
- Пътуването до града всъщност не е по-дълго от преди. Под летището, на ниво -1 (при излизане вие сте на ниво 0), има автогара, от която тръгват ок. 20 автобусни линии; най-редовните от тях, като линия iST-19 до площад "Таксим", тръгват на всеки 15 мин., а времето за пътуване е ок. 45-50 минути (метрото от "Ататюрк" до Йени капъ беше ок. 40 минути). Цената обаче е по-височка - три от линиите са на градски автобуси (номерата им започват с H, напр. H-2 и H-4) и цената е два пъти редовната тарифа, т.е. 5.20 лири (ок. 1.70 лв.); останалите обаче са на друга компания, Havaist (имената им започват с iST), и цената е 18 лири (ок. 6 лв.). Плаща се най-лесно с Истанбулкарт; карти се продават и на място (6 лири), а най-приятното е, че някои от автоматите за зареждането им приемат банкови карти (досега беше само кеш). В автобусите на Havaist може да се плати и с банкова карта, но зависите от това дали POS терминалът ще сработи (Истанбулкарт работи винаги) и освен това става бавно (от опашката ще ви намразят
). Останалите линии водят до всички краища на града - има до "Ататюрк" и отвъд него, до Йени капъ (ако сте тръгнали направо за Султанамет), до Бешикташ и пр. Един последен плюс на автобуса е на влизане в летището - те минават направо, докато всички таксита чакат едно по едно да им се вдигне бариерата - може да си отвисите поне 15 мин. в опашката там.
Сега по-досадните неща
- Тая глупост с проверката на багажа на входа пак си я има. Със сигурност най-безсмисленото нещо, през нея винаги минават неща като големи бутилки с вода и какво ли не още.
- Появила се е проверка за безопасност при трансфер от един международен полет към друг (на "Ататюрк" нямаше такава - просто нямаше къде да я направят). За момента опашките не са големи, но си дайте време.
- Електронните гейтове все така работят само за турски паспорти. Мрън. Можеха да ги отворят за европейски, пък ако страната изисквавиза, гейтът можеше да не те пуска.
- Рулирането отнема много време. Думата "много" даже не стига. Средно 15 минути на всяко излитане или кацане, особено ако получите някоя от двете по-далечни писти. Ако имате късмет да сте на вътрешна и успеете да завиете към терминала навреме, и имате удобна стоянка там, то може и за 5 мин. да мине всичко - но това е изключение, а не правило. Изобщо, идеята да сложиш 4 писти от едната страна на терминала, като външните са на километър и половина от вътрешните, май си има кусури. На "Барахас" е подобно, но в Истанбул се обикаля доста повече заради хангарите и складовете, които са между пистите. Радарът, на FR24 поне, не "вижда" перона, иначе щеше да се забележи веднага колко дълго се обикаля.
И в заключение, ако ви се отвори път, не пропускайте