Все повече българи,особенно,от южна България използват този вариант за междуконтинентални полети:
05.05.2015
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди 20-25 години българите бяха луднали да ходят в Истанбул - къде за стока, къде от любопитство. Днес обаче все по-често срещам млади хора, които са обиколили половината Европа, но още не са видели града на Босфора. Има и патриоти, които казват, че биха тръгнали натам само на бял кон и с калъчка или калашников в ръка. Тяхна си работа.
Организирани екскурзии до Истанбул има колкото искаше, е, не толкова, колкото едно време, но почти всички са в почивните дни. И с преспиване. А ако човек има един свободен ден през седмицата, предложения няма.
Д отидеш до Истанбул за един ден си гъз път да види, но все пак може да се опита. Освен това все повече българи пътуват по света със самолет от Истанбул и могат да съчетаят програмата си така, че да разгледат поне малко града - вместо да висят по аватогари или летища.
И на мен ми се случи да летя през Истанбул, полетът беше късно вечерта и след дълго умуване и търсене на съвет избрах нелош вариант.
Първо се застраховах за цялата седмица - за 10 000 евро ми взеха 10 и нещо.
После си купих билет до Истанбул отиване и връщане. Но пловдивската автогара ЮГ има поне два офиса на фирми, предлагащи такъв превоз. Цената в една посока е 35-40 лева. Ако се закупи и за връщане, има отстъпка.
Така от МЕТРО си купих двупосочен билет за 76 лева. Посъветваха ме да направя това два-три дни по-рано. Има поне 7-8 автобуса дневно - сутрин и вечер. Избрах час на тръгване 0.45. Има и по-ранни автобуси, но те пък пристигат прекален рано.
Автобусът бе луксозен, безплатно даваха кафе, вода, някакви сладки, на всяка седалка имаше телевизор. Всичко това обаче не компенсираше неудобството на нощното пътъване. Особено чакането на границата, което може да продължи и час, и два, че и три.
За удобство си бях сложил чехлички, пътувах удобно, но при преобуването на крайната спирка май забравих торбичката с чехличките, а те бяха маркови и така тръгнах на зарар. Успокоих се, като си помислих, че можеше да забравя торбичката си с новите си маратонки и да карам цял ден по чехли.
Макар че бяхме само няколко автобуса - едно време, помня, се събираха по 40, чакахме над три часа. И то ни забавиха турците, които прекараха целия автобус на ренген. Изкараха ни с целия багаж, след това изръчкаха автобуса и прегледаха да няма нещо скрито. Откриха бутилка Джак Даниелс, никой не си призна, че е негова и така пред очите на всичко скъпоценното питие бе излято в кофата за боклук.
Някои при тръгване търсят да си купят турски лири. Банките не предлагат кеш, обменните бюра не винаги имат дребни. А то най-важното е да имаш по лира за тоалетната на границата. Макар да вървят и други монети. Но ако си носиш само банкноти по 100 евро, рискуваш да се напикаеш.
И така закъсняхме с пристигането, добре, че имахме телефона на посрещачите ни, та ги предупредихме.
Автобусът пристига на Централната автогара, известна като Отогар малко преди 9 часа. Тя има над 150 перона, нашето Метро пристига и тръгва от 121 перон. Има и други офиси на същата фирма, не трябва да се бъркат.
Ако бързате за летището, има удобно метро. Не е нужно да се охарчвате за такси - с него ще стигнете няколко пъти по-бавно. Истанбул е 14 милиона - колкото две Българии, и задръстванията са жестоки.
През Отогар минава линия М1, която води до летище Ататюрк. Първо обаче трябва да си купим билет. Тук вече ще трябват турски лири. На аввтогарата има обменни бюра, ще трябва да си осигурите и дребни монети или банкноти. В Интернет открих, че един билет струва 2 лири и нещо. Информацията е остаряла - цената е вече 4 лири. Или към 2,80 български пари. Някъде прочетох, че автоматите не вземат по-едри банкноти от 10 лири, видях, че може и с 20. И така пускаш 4 монети по лира, най-добре, или мушкаш банкнота, после натискаш зеленото копче, ако не се лъжа, и получаваш жетон плюс ресто.
На пропуска пускаш жетона и получаваш достъп до перона. Аако имаш много багаж, има специално място за такива пътници.
Има и система за плащане със специални карти, нещо подобно се очаква да се въведе и в Пловдив. Зареждаш картата на всеки автомат, после вместо да пуснеш жетон, лепваш картата на едно прозорче малко по-нагоре и те пускат. Така едно пътуване струва малко над 2 лири. Само че купуването на електронна карта иска малко повече познания, които нямам.
След като си вече в Метрото търсиш посоката. За летището има надпис "Ататюрк". Пътят е двайсетина минути. Летището е последна спирка и няма как да се загубищ.
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2015/05 ... va.1359057P.S. Пътеписа е от известен наш журналист и TV-водещ