Назад към златния стандарт ?
Финансовата криза поставя под въпрос световната валутна система. Вече се чуват и гласове на експерти, които предлагат светът да се завърне към златния стандарт, като се откажем от хартиените пари без покритие, коментира сайтът на германската борса.
Най-ясно е посланието на главният икономист от Barclays Capital Торстен Полайт: валутната система да се върне към златния стандарт, като едновременно с това се вдъхне нов живот на системата от Бретън Уудс: валутите, които имат златно покритие, напълно закономерно ще имат и фиксиран разменен курс една към друга.
Предложението на икономиста е следното: банковите пасиви да се обвържат с количествата злато, които в момента се намират в резервите на централните банки. В Европа при банкови пасиви за 31,500 млрд. евро и пълното им златно покритие, цената на една тройунция злато би следвало да е 40,000 EUR. В САЩ същата операция формира цена на тройунцията от 20,000 USD. Следователно при златния стандарт разменният курс между долара и еврото следва да е 1 EUR / 0,5 USD (което чувствително се различава от актуалния пазарен валутен курс).
Дори ако само паричната маса, а не всички банкови пасиви, се обвърже с наличното злато, ще имаме цена на тройунцията 10,000 EUR и $5,000. Реалната пазарна цена на златото днес е около $880 за тройунция.
Германската борса коментира: не е странно, че по време на криза процъфтяват идеи за реформи. Но идеята за връщане към златен стандарт е гротеска. Когато лекуваш пациента „световна икономика" и си го сложил на операционната маса с отворен корем, ще го оперираш така, че да оживее. Чак след като е оживял и оздравял, можеш да променяш начина му на живот.
В момента в световната икономика отсъства стабилно снабдяване със злато. Системата на хартиените пари може и да е допринесла за кризата, но поставянето й под въпрос в този момент може да доведе единствено до паника.
Невижданото запасяване с пари и преференциите към ликвидност бележат едно всеобщо недоверие към финансовите пазари, но доверие към паричната система. Ако и това го нямаше, то отпускането на кредити щеше съвсем да се преустанови, а най-силно щяха да бъдат търсени реалните стоки.
Все пак обаче златото е единствената суровина, която продължава да се търгува около исторически високите си стойности. Златото е традиционната „валута на кризите", но заедно с това за високата му цена допринася оскъдността на жълтия метал. От мините годишно се извличат 2,200 тона злато. Добавяйки количествата, продавани от централните банки и рециклираното злато, годишно на пазара излизат 3,700 тона.
От страната на търсенето, почти 70% от златото отива в бижутерията, индустрията поема 13%, а инвеститорите 19%. Данните са осреднени за годините 2003 - 2007. Изчислено в евро, годишният пазар на злато е около 75 млрд. EUR. Общо сега има 160,000 тона злато (по данни на www.gold.org), близо половината от това количество е превърнато в бижута, 18% стои в централните банки, 16% в инвестиции (кюлчета, монети). Предвид паричните суми, които сега се създават насам - натам по света, златото никак не е много.
Обратно към златния стандарт: когато светът се е придържал към него, нещата са били много по-различни, отколкото сега. Голямата част от парите са били пари в наличност и пари в централната банка. Напротив, сега с около 90% доминират счетоводните пари в банковата система.
Възраженията срещу въвеждането на златния стандарт днес черпят аргументация също и от факта, че в момента 80% от златото не се намира в централните банки, а в други ръце. При цена от 40,000 EUR за тройунция (31.1 грама), свободното злато ще поскъпне дотолкова, че ще разклати системата.
При това, може ли да се приеме за допустимо, че няколко тона жълт метал, заключени някъде в някакъв сейф, могат да бъдат „покритие" на разменното средство, което задвижва целия днешен изключително разнообразен икономически живот?
Единственото предимство на златният стандарт е, че би могъл да ограничи ръста на паричното предлагане. Но това е слаб аргумент: ако съществува желанието, паричната маса може да бъде ограничавана и без да има някакво „покритие". В момента създаването на пари в банковата система може да се ограничи с изисквания за минимални задължителни резерви и за собствения капитал, който да стои в основата на отпусканите кредити.
В същото време диагнозата „кредитен недостиг" на пациента „световна икономика" настоява за лекарството „облекчаване при отпускането на нови кредити". Дали това е нужната рецепта, тепърва имаме да видим. Нека не забравяме, че много икономически формули вече се оказаха недействителни - например, че понижаването и повишаването на лихвите автоматично ще оправи всички болежки на икономиката. Прекаленото облекчаване на кредитирането без съмнение ще събуди отново инфлационните процеси.
Тези, които се застъпват за завръщането към златния стандарт, защитават идеята си с религиозна посветеност. Сигурно за това допринася мекият блясък на златото, който е пленявал не един ум и сърце, коментира сайтът на германската борса.
А тези, които се интересуват от история помнят, че златните монети, които се секат във време на криза или войни, изведнъж стават по-леки, или пък в златото се появяват примеси. През XX век водещи западни страни се отказваха от златния стандарт на няколко пъти. Дотогава, докато обемът на паричната маса се определя по политически съображения, никакъв златен стандарт няма да помогне.